Една история за това как общинската администрация "изненада" жителите на Попово с коледен "подарък", увит в червена бюрократична панделка

На 19 декември 2024 година коледарите от гимназия "Христо Ботев" в Попово се отправиха към общинската зала, за да благословят местните управници. Малко подозираха, че ще станат свидетели на зрелищно представление, достойно за най-добрите традиции на българския административен театър.

Докато младите коледари пееха за здраве и благоденствие, общинските съветници се готвеха да демонстрират своето особено разбиране за "благоденствие" - увеличаване на данъците с 25% и удвояване на такса смет. Защото какъв по-подходящ момент от коледните празници да съобщиш на гражданите, че от Нова година ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джоба?

"Когато се налага да се увеличават данъци и такси, обяснението пред хората не е лесно," сподели председателят на Общинския съвет Георги Георгиев, демонстрирайки забележителна способност за установяване на очевидното. Явно десетте години, през които администрацията не е пипала данъчните ставки, са били използвани за усъвършенстване на изкуството да се казват банални истини с философска дълбочина.

Дългогодишният кмет д-р Людмил Веселинов, верен на традицията да не притеснява излишно данъкоплатците с промени в данъчните ставки от 2014 година насам, очевидно е решил да компенсира това десетилетие на "стабилност" с един епичен финален акорд. Защото защо да увеличаваш данъците постепенно и разумно, когато можеш да изчакаш инфлацията да направи положението неудържимо и после да стовариш целия товар наведнъж върху гражданите?

Математиката на увеличенията е истинско произведение на изкуството. Вместо да обясни простичко, че данъците се вдигат с 25%, а такса смет се удвоява, администрацията предпочете да представи "конкретни примери". Така собствениците на къщи научиха, че вместо досегашните 160 лева годишно, ще плащат "скромните" 260 лева - увеличение, което според общинските експерти е "напълно поносимо". В края на краищата, какво са някакви си 100 лева годишно за един средностатистически български пенсионер? Ако случайно някой получи великденска добавка на пенсията - общината е на първа линия да я прибере...

Особено впечатляваща е логиката зад увеличенията.

Населението намалява? Вдигаме данъците!

Младите напускат града? Още по-висока такса смет! Имотите се изоставят? Време е за нови такси! Това е като да лекуваш главоболие с чук - може и да не помогне, но поне ще забравиш за първоначалния проблем.

В социалните мрежи местната активистка Христана Стойчева написа с горчива ирония:

"Нищо че населението намалява, жилищата се изоставят, децата ни бягат и отпадъците намаляват всяка година." Очевидно г-жа Стойчева не е запозната с иновативния управленски подход на общината - колкото по-малко хора остават, толкова повече трябва да плащат. Това се нарича "споделяне на отговорността" в най-добрите традиции на българското местно самоуправление.

Гласуването в общинския съвет беше истински спектакъл на демократичната мисъл. Петнадесет съветници храбро подкрепиха данъчното увеличение, докато пет проявиха забележителна дипломатичност, въздържайки се. За такса смет картината беше още по-живописна - 13 "за", 4 "против" и 3 "въздържал се". Явно част от съветниците все още не са усвоили изкуството да гласуват "правилно".

Администрацията побърза да обясни увеличенията с поскъпването на ток, вода и горива. Защото очевидно никой не е можел да предвиди тези поскъпвания през последните десет години и да планира съответно. Кой би могъл да очаква, че цените ще се променят с времето? Това е толкова неочаквано, колкото изгрева на слънцето всяка сутрин.

Особено впечатляващ е аргументът, че увеличението ще позволи "по-рационално използване на собствения финансов ресурс". Защото какво по-рационално от това да искаш повече пари от все по-малко хора за обслужване на все по-малко имоти? Това е като да решиш проблема с течащия покрив, като продадеш мебелите - технически решава проблема с мокрите мебели.

Докато администрацията се хвали с "безпрецедентната прозрачност" при обясняване на увеличенията, никой не задава очевидния въпрос: защо тази прозрачност идва едва когато трябва да се съобщи лоша новина?

Може би защото "прозрачността" в българските общини работи като аварийно осветление - включва се само когато нещата са на път да потънат в мрак.

В крайна сметка, жителите на Попово получиха своя подарък - увеличени данъци, удвоена такса смет и безценния урок, че в българското местно самоуправление "стабилност" означава да отлагаш неизбежното, докато не стане непоносимо. А после да го представиш като "необходима мярка за финансова устойчивост".

Остава само да се надяваме, че следващият път, когато коледари посетят общинската зала, ще има достатъчно останали в града жители, които да платят новите данъци и такси. В противен случай, винаги можем да разчитаме на следващото "рационално" увеличение. Защото в Попово, както се оказва, традициите не са само фолклорни.